Зелето е една от най-разпространените зеленчукови култури, отглеждани у нас. Според оцветяването си се определят три форми на главестото зеле: бяло главесто зеле, червено главесто зеле и получервено главесто зеле. В нашата страна най-разпространено е бялото главесто зеле.
Изисквания
Главестото зеле се развива добре на богати почви с неутрална или близка до неутрална почвена реакция. Киселите почви трябва до се варуват преди засаждането на зелето.
Зелето изисква високи норми азот, калий и калций. При недостигът на азот листата издребняват и пожълтяват. Промяната започва от най-долните листа. Такива зелки остават малки.
Липсата на фосфор забавя свиването на зелките. Листата остават дребни, виолетови в началото на жилките, а след това и по цялата повърхност. При калиев недостиг се наблюдава просветляването на долните листа, което започва от върха им. При недостатъчно количество фосфор и калий се образуват рехави зелки, които бързо се развалят при консервиране.
Зелето е от култура, която изнася значително хранителни вещества от почвата. За формиране на 1000 кг зеле се извличат от почвата 4,5 – 6,0 кг N, 1,8-2,0 кг фосфор, и 5 – 6 кг калий.
Торене
Торовите норми и сроковете на торене зависят от производственото направление на зелето? У нас както за пазара, така и за лични нужди в личното стопанства се отглежда ранно, средно рало и късно зеле. Най-големи площи се засаждат с късно зеле, което задоволява нуждите на семейството й пазара за консумация в прясно състояние и за приготвяне на туршии и кисело зеле.
Зелето реагира добре на торене с органични торове, при което се повишава ефективността на минералното торене. Оборският тор се внася през есента, когато ще се отглежда ранно зеле. Нормата е 506т/дка. Заедно с него се внасят половината от фосфора (8-10 кг фосфор/дка) под формата на суперфосфат и от калия (6 – 8 кг/дка) като калиев хлорид. При пролетната подготовка на почвата преди засаждането на разсада се внасят 10 кг/дка азот под формата на амониева селитра, 8-10 кг Р205 и 4 – 6 кг К20 на декар. През вегетацията се подхранва два пъти с 5-6 кг азот на декар под формата на амониева селитра — преди първото окопаване и около един месец след разсаждането.
При средноранното и късното производство зелето не се тори с оборски тор, тъй като се засажда обикновено след торени предшественици – ранни картофи, ранни домати и др. При. подготовката на почвата се внасят 8 — 10 кг азот под формата на карбамид или амониева селитра, 18-24 кг Р205 и 10-12 кг К20 на декар. След разсаждането се подхранва два пъти с по 5-6 кг азот на декар под формата на амониева селитра.
Добри резултати се получават и при внасяне на оборски тор през вегетацията под формата на шербет.
Късното внасяне на азотни торове удължава вегетацията, забавя увиването на зелките и понижава качеството им.